На тази дата през 1934 година воденото от фашистки идеи правителство на Кимон Георгиев ликвидира общинското самоуправление
В Царство България е извършена общинска промяна, при която общините са лишени от автономност и броят им е понижен повече от три пъти до към 800.
На 3 август 1934 година е осъществена общинска промяна – разследване от военния прелом на 19 май 1934 година
Общините са окрупнени – броят им е понижен повече от три пъти – до към 800.
Кметовете не се избират, а се назначават от държавното управление.
Ликвидирано е общинското самоуправление.
В държавно управление на Кимон Георгиев обществена и политическа база са „ Звено “ и Военният съюз.
Идейната платформа на новия режим е учредена въз основата на фашистките хрумвания, само че без необятна обществена основа. Идеологията се опълчва намерено на съществени детайли на либералната народна власт, като многопартийната система и свободата на печата. От фашизма я отличава на първо място отсъствието на блян към основаване на еднопартиен режим с харизматичен водач.
Политиката на държавното управление в държавната и политическата област се реализира посредством ръководство с наредби-закони и декрети. Засилва се ролята на страната, включително в стопанската система.
Неофициално е анулирана Търновската конституция, разхлабен е Парламентът, ръководството се прави посредством наредби-закони на държавното управление.
Разпуснати са всички политически партии и организации, иззети са техните парцели, спрян е партийният щемпел.
Навлиза цензура и възбрана за политическа пропаганда.
Разпускат се Вътрешна македонска революционна организация, Тракийската и Добруджанската организация. Във външнополитически аспект се усъвършенстват връзките с Югославия и Франция и се откриват дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики.
Опитите за основаване на политическа система от фашистки вид срещат съпротивата на цар Борис III и през 1935 групата на Кимон Георгиев е отстранена от ръководството.
Парадоксално през идващите години Георгиев се сближава с комунистите и се включва в учредения през 1942 г. Отечествен фронт. Той е деен участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 година, когато още веднъж става министър-председател.
В годините на налагане на тоталитарния режим Кимон Георгиев показва преданост към Българската комунистическа партия и, въпреки и отхвърлен от премиерския пост през 1946 година, заема разнообразни второстепенни политически постове до края на живота си. Умира през 1969 година във Варна.
На 3 август 1934 година е осъществена общинска промяна – разследване от военния прелом на 19 май 1934 година
Общините са окрупнени – броят им е понижен повече от три пъти – до към 800.
Кметовете не се избират, а се назначават от държавното управление.
Ликвидирано е общинското самоуправление.
В държавно управление на Кимон Георгиев обществена и политическа база са „ Звено “ и Военният съюз.
Идейната платформа на новия режим е учредена въз основата на фашистките хрумвания, само че без необятна обществена основа. Идеологията се опълчва намерено на съществени детайли на либералната народна власт, като многопартийната система и свободата на печата. От фашизма я отличава на първо място отсъствието на блян към основаване на еднопартиен режим с харизматичен водач.
Политиката на държавното управление в държавната и политическата област се реализира посредством ръководство с наредби-закони и декрети. Засилва се ролята на страната, включително в стопанската система.
Неофициално е анулирана Търновската конституция, разхлабен е Парламентът, ръководството се прави посредством наредби-закони на държавното управление.
Разпуснати са всички политически партии и организации, иззети са техните парцели, спрян е партийният щемпел.
Навлиза цензура и възбрана за политическа пропаганда.
Разпускат се Вътрешна македонска революционна организация, Тракийската и Добруджанската организация. Във външнополитически аспект се усъвършенстват връзките с Югославия и Франция и се откриват дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики.
Опитите за основаване на политическа система от фашистки вид срещат съпротивата на цар Борис III и през 1935 групата на Кимон Георгиев е отстранена от ръководството.
Парадоксално през идващите години Георгиев се сближава с комунистите и се включва в учредения през 1942 г. Отечествен фронт. Той е деен участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 година, когато още веднъж става министър-председател.
В годините на налагане на тоталитарния режим Кимон Георгиев показва преданост към Българската комунистическа партия и, въпреки и отхвърлен от премиерския пост през 1946 година, заема разнообразни второстепенни политически постове до края на живота си. Умира през 1969 година във Варна.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ